Отново ни мислят злото. Не в Брюксел, а в София.
Коментар на Ясен Бояджиев:
В България следващият законодателен " шедьовър " е толкоз стъписващо неуместен, че човек си споделя: " Не може да бъде! ". И се пита за какво: поради зла предумисъл или елементарна нелепост? Кой приказва в главите на законотворците – подмолен център, изпълняващ стратегия за преодоляване на всичко и всички, или личното им незнание?
Всеки втори – обект на наказателно гонене
Вероятно тъй като се " оправиха " с корупцията по другите етажи на властта, в този момент са се заели с деянията ѝ в частния бранш (въпреки че, в действителност, те от дълго време са инкриминирани). С тази цел (или под този претекст) поредна кръпка в Наказателния кодекс (променян над 20 пъти единствено през последните 5 години) трансформира куп специалности и упражняващите ги хора в " длъжностни лица ", изравнява правния им статут с длъжностните лица в обществения бранш (няма да има разлика сред началник на частна компания и министър, например) и ги заплашва със затвор за всяко нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности. Единодушното мнение на на практика всички, които не зависят от властта, е че тези промени са " ненужни, безредни и неразбираеми ", ще доведат до " тълкувателен безпорядък, произвол и субективизъм " в правоприлагането, до " неприемлива и немислима интервенция на страната " и " криминализиране на гражданския и комерсиалния оборот ". Че " рисково се размиват границите сред наказателна, дисциплинарна, административна и гражданска отговорност ", с което настоящото от римско време насам право се обръща с главата надолу. Вече всяко несъблюдение на търговски контракт (например, забавено плащане), всеки подарък или бонус за добре свършена работа, даже шише ракия за занаятчия, изпратен от компания да ви ремонтира банята, или бакшиш в ресторант ще е корупционно закононарушение. Така " всеки втори български жител може да стане обект на наказателно гонене ", а прокуратурата ще получи още по-голяма власт и ще се трансформира " в оръжие за разпра с частния бизнес ". Което може би е същинската цел.
Според министърката на правораздаването, това са напразни " страхове ", чиито основатели щели да " понесат морална отговорност ". Какво е мнението на депутатите от болшинството не е напълно ясно. В правната комисия на Народното събрание някои от тях позволиха, че създателите на законопроекта " може и да са минали границите на рационалното ", което обаче не им попречи единомислещо да гласоподават " за " него. После пък отложиха гледането му в пленарна зала, тъй като се налагало " продължение на публичното разискване ". Само че публичното разискване от дълго време свърши и позициите са ясни. Срещу законопроекта са всички – цялата научна общественост, цялата адвокатура, всички организации на бизнеса, плюс Върховният касационен съд. А негов бранител е само... прокуратурата.
Не е изключение
Какво ще последва следва да забележим. Едно е несъмнено – вярата, че някой може да е осъзнал грешката си е безрезултатна. Защото подобните на този закони в последно време не са изключение, а предписание.
" Когато виждам по какъв начин се творят законите, изключително в последните години, в действителност излизам от равновесие... Безотговорно, популистки и непрофесионално... Това нещо в белия свят го няма, не може да съществува, това е тъпчене на обикновени правни правила. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава. Ние непрестанно си нарушаваме конституцията... Имаме една фасада за конституция и си я погазваме, кой както откри за добре. И сме членове на Европейски Съюз и се чудим по какъв начин ни държат още с такова законодателство... " Това удостоверение е на дълготраен професор по право в Софийския университет, два пъти депутат, някогашен ръководител на Народното събрание и длъжностен министър председател. На него може да му се има вяра – тъй като с изключение на всичко друго понастоящем е и ръководител на Консултативния съвет по законодателство към ръководителя на Народното събрание. Само дето от дълго време никой не се е съветвал с него. Оценката му е остро сериозна, само че в същото време – деликатна и щадяща. Понеже не изчерпва всички аргументи и не дава отговор на въпроса за какво.
Пълзящ авторитаризъм
А аргументите са две и вървят ръка за ръка. Но преди да ги назовем, би трябвало да разсеем една трайно налагана илюзия, а в тази ситуация – откровена неистина: че следващото безсрамие е " по искане (препоръка) на Брюксел ". Истината е, че никой нито е желал, нито е препоръчвал такова нещо. Заблудата има и друга страна: действителните рекомендации на Европейски Съюз - да вземем за пример за битка с корупцията, за самостоятелност на съда и реформиране на прокуратурата - системно се сблъскват с искрено безучастие или реплика на активност. В други случаи пък ръководещите " си измиват ръцете " с Европейски Съюз, като му стоварват своята отговорност за всяка непопулярна политика. Така, макар претенциите си за обвързаност към Европа и нейните полезности, основават ирационални и изцяло незаслужени настроения против Европейски Съюз, представяйки го като някакъв митичен и непрогледен " Брюксел ", който ни мисли злото.
Зла предумисъл от време на време в действителност има, само че нейните носители са в България. Именно тя е една от аргументите за закони, като описания нагоре. След сполучливо извършеното завземане на държавните институции и монополизиране на властта от политико-олигархичното задкулисие, в последно време в законодателните начинания (и не само) все по-ясно се обрисува линия на поредно и умишлено ограничение на демократични права и свободи и основаване на условия за принуда против всеки, който се спънка на властта. С което принадлежността на България към демократичната система става все по-формална. Ето някои от предходните образци. Промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт развързаха още повече ръцете на прокуратурата и ограничиха независимостта на съда. После прехваленият антикорупционен закон, без всъщност да промени нищо в " битката против корупцията ", сътвори нов свръховластен орган с големи благоприятни условия за кавга с неуместните.По тази линия са и поставените към този момент " на трупчета " конституционни промени за унищожаване отминалостта за следствие на приватизационните покупко-продажби. Остава да прибавим и една към този момент изпълнена от Народното събрание " частна поръчка " - закона за КТБ, охарактеризиран от упоменатия професор по право като " очевидно и ачик-ачик противоконституционен ".
Ясен Бояджиев
Липса на интелектуален потенциал
Втората причина, която прави допустима тази законодателна злополука, е неналичието на (да се изразим по-възпитано) професионален и интелектуален (за моралния да не говорим) потенциал измежду законодателите. Тя се вижда ясно и в профил, само че тук ще изтъквам удостоверение на човек, който от доста години следи от близко и " онлайн " работата на правната парламентарна комисия. Според него равнището на тази комисия е падало през годините непрестанно и стремглаво. Винаги са се приемали и некачествени закони, които след това се е налагало да бъдат преработени, споделя той. Преди 10-15 години обаче в съвсем всички партии имаше брилянтни адвокати, които успяваха да надмогват идеологическите си пристрастия, да чуват другите причини и да не прекрачват границата на професионалната честност. С годините те бяха изместени от хора с трагикомично равнище на подготвеност, на границата на неграмотността и незнанието, с които даже не може да се приказва. Нивото на професионално най-слабите депутати в комисията отпреди 12-13 години през днешния ден е равнище на най-хубавите. Това наблюдаване, прочее, може да бъде отнесено към целия така наречен политически хайлайф, само че това е друга тематика.
Нека се върнем на въпросите от началото. Зла предумисъл или елементарна нелепост е причина за следващия законодателен " шедьовър "? Кой приказва в главите на законодателите – подмолен център или личното им незнание? Отговорът е: и двете. Едната причина не може без другата. Всяка политика си изисква съответните реализатори.
Някои към този момент изпитаха върху себе си последствията от тази политика, на следващия ден на тяхно място може да е всеки. Тя обаче има и висока икономическа цена, която всички от дълго време заплащат. Който не схваща всичко това, не цени свободата и правата си. И си заслужава ориста.
В България следващият законодателен " шедьовър " е толкоз стъписващо неуместен, че човек си споделя: " Не може да бъде! ". И се пита за какво: поради зла предумисъл или елементарна нелепост? Кой приказва в главите на законотворците – подмолен център, изпълняващ стратегия за преодоляване на всичко и всички, или личното им незнание?
Всеки втори – обект на наказателно гонене
Вероятно тъй като се " оправиха " с корупцията по другите етажи на властта, в този момент са се заели с деянията ѝ в частния бранш (въпреки че, в действителност, те от дълго време са инкриминирани). С тази цел (или под този претекст) поредна кръпка в Наказателния кодекс (променян над 20 пъти единствено през последните 5 години) трансформира куп специалности и упражняващите ги хора в " длъжностни лица ", изравнява правния им статут с длъжностните лица в обществения бранш (няма да има разлика сред началник на частна компания и министър, например) и ги заплашва със затвор за всяко нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности. Единодушното мнение на на практика всички, които не зависят от властта, е че тези промени са " ненужни, безредни и неразбираеми ", ще доведат до " тълкувателен безпорядък, произвол и субективизъм " в правоприлагането, до " неприемлива и немислима интервенция на страната " и " криминализиране на гражданския и комерсиалния оборот ". Че " рисково се размиват границите сред наказателна, дисциплинарна, административна и гражданска отговорност ", с което настоящото от римско време насам право се обръща с главата надолу. Вече всяко несъблюдение на търговски контракт (например, забавено плащане), всеки подарък или бонус за добре свършена работа, даже шише ракия за занаятчия, изпратен от компания да ви ремонтира банята, или бакшиш в ресторант ще е корупционно закононарушение. Така " всеки втори български жител може да стане обект на наказателно гонене ", а прокуратурата ще получи още по-голяма власт и ще се трансформира " в оръжие за разпра с частния бизнес ". Което може би е същинската цел.
Според министърката на правораздаването, това са напразни " страхове ", чиито основатели щели да " понесат морална отговорност ". Какво е мнението на депутатите от болшинството не е напълно ясно. В правната комисия на Народното събрание някои от тях позволиха, че създателите на законопроекта " може и да са минали границите на рационалното ", което обаче не им попречи единомислещо да гласоподават " за " него. После пък отложиха гледането му в пленарна зала, тъй като се налагало " продължение на публичното разискване ". Само че публичното разискване от дълго време свърши и позициите са ясни. Срещу законопроекта са всички – цялата научна общественост, цялата адвокатура, всички организации на бизнеса, плюс Върховният касационен съд. А негов бранител е само... прокуратурата.
Не е изключение
Какво ще последва следва да забележим. Едно е несъмнено – вярата, че някой може да е осъзнал грешката си е безрезултатна. Защото подобните на този закони в последно време не са изключение, а предписание.
" Когато виждам по какъв начин се творят законите, изключително в последните години, в действителност излизам от равновесие... Безотговорно, популистки и непрофесионално... Това нещо в белия свят го няма, не може да съществува, това е тъпчене на обикновени правни правила. Обаче у нас върви, у нас всичко може да се напише на хартия и то минава. Ние непрестанно си нарушаваме конституцията... Имаме една фасада за конституция и си я погазваме, кой както откри за добре. И сме членове на Европейски Съюз и се чудим по какъв начин ни държат още с такова законодателство... " Това удостоверение е на дълготраен професор по право в Софийския университет, два пъти депутат, някогашен ръководител на Народното събрание и длъжностен министър председател. На него може да му се има вяра – тъй като с изключение на всичко друго понастоящем е и ръководител на Консултативния съвет по законодателство към ръководителя на Народното събрание. Само дето от дълго време никой не се е съветвал с него. Оценката му е остро сериозна, само че в същото време – деликатна и щадяща. Понеже не изчерпва всички аргументи и не дава отговор на въпроса за какво.
Пълзящ авторитаризъм
А аргументите са две и вървят ръка за ръка. Но преди да ги назовем, би трябвало да разсеем една трайно налагана илюзия, а в тази ситуация – откровена неистина: че следващото безсрамие е " по искане (препоръка) на Брюксел ". Истината е, че никой нито е желал, нито е препоръчвал такова нещо. Заблудата има и друга страна: действителните рекомендации на Европейски Съюз - да вземем за пример за битка с корупцията, за самостоятелност на съда и реформиране на прокуратурата - системно се сблъскват с искрено безучастие или реплика на активност. В други случаи пък ръководещите " си измиват ръцете " с Европейски Съюз, като му стоварват своята отговорност за всяка непопулярна политика. Така, макар претенциите си за обвързаност към Европа и нейните полезности, основават ирационални и изцяло незаслужени настроения против Европейски Съюз, представяйки го като някакъв митичен и непрогледен " Брюксел ", който ни мисли злото.
Зла предумисъл от време на време в действителност има, само че нейните носители са в България. Именно тя е една от аргументите за закони, като описания нагоре. След сполучливо извършеното завземане на държавните институции и монополизиране на властта от политико-олигархичното задкулисие, в последно време в законодателните начинания (и не само) все по-ясно се обрисува линия на поредно и умишлено ограничение на демократични права и свободи и основаване на условия за принуда против всеки, който се спънка на властта. С което принадлежността на България към демократичната система става все по-формална. Ето някои от предходните образци. Промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт развързаха още повече ръцете на прокуратурата и ограничиха независимостта на съда. После прехваленият антикорупционен закон, без всъщност да промени нищо в " битката против корупцията ", сътвори нов свръховластен орган с големи благоприятни условия за кавга с неуместните.По тази линия са и поставените към този момент " на трупчета " конституционни промени за унищожаване отминалостта за следствие на приватизационните покупко-продажби. Остава да прибавим и една към този момент изпълнена от Народното събрание " частна поръчка " - закона за КТБ, охарактеризиран от упоменатия професор по право като " очевидно и ачик-ачик противоконституционен ".
Ясен Бояджиев
Липса на интелектуален потенциал
Втората причина, която прави допустима тази законодателна злополука, е неналичието на (да се изразим по-възпитано) професионален и интелектуален (за моралния да не говорим) потенциал измежду законодателите. Тя се вижда ясно и в профил, само че тук ще изтъквам удостоверение на човек, който от доста години следи от близко и " онлайн " работата на правната парламентарна комисия. Според него равнището на тази комисия е падало през годините непрестанно и стремглаво. Винаги са се приемали и некачествени закони, които след това се е налагало да бъдат преработени, споделя той. Преди 10-15 години обаче в съвсем всички партии имаше брилянтни адвокати, които успяваха да надмогват идеологическите си пристрастия, да чуват другите причини и да не прекрачват границата на професионалната честност. С годините те бяха изместени от хора с трагикомично равнище на подготвеност, на границата на неграмотността и незнанието, с които даже не може да се приказва. Нивото на професионално най-слабите депутати в комисията отпреди 12-13 години през днешния ден е равнище на най-хубавите. Това наблюдаване, прочее, може да бъде отнесено към целия така наречен политически хайлайф, само че това е друга тематика.
Нека се върнем на въпросите от началото. Зла предумисъл или елементарна нелепост е причина за следващия законодателен " шедьовър "? Кой приказва в главите на законодателите – подмолен център или личното им незнание? Отговорът е: и двете. Едната причина не може без другата. Всяка политика си изисква съответните реализатори.
Някои към този момент изпитаха върху себе си последствията от тази политика, на следващия ден на тяхно място може да е всеки. Тя обаче има и висока икономическа цена, която всички от дълго време заплащат. Който не схваща всичко това, не цени свободата и правата си. И си заслужава ориста.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ